Думата "쓰라리는" (sseurarineun) означава "мъчителна", "пареща" или "горчива". Тя е по-силна и емоционално натоварена от обикновени думи като "болезнена" или "тъжна".
В контекста на песента, DAY6 я използва, за да опише "쓰라리는 이 상처가" (sseurarineun i sangcheoga), което се превежда като "тази мъчителна рана". Изборът на тази дума подчертава дълбочината на болката и страданието, които изпълнителят изпитва, надявайки се, че "може би утре" те ще отшумят.
В „Maybe Tomorrow“ DAY6 говорят от мястото на човек, който е опитал да продължи, но нищо не се променя. „뭘 해도 똑같고 변함없잖아“ [Каквото и да правя, всичко е същото и нищо не се променя] звучи директно и изморено. Болката го обгражда, светът му е размит, а той не знае по кой път да тръгне. Дори времето е призовано да се движи: „시간아 흘러가“ [Време, течи]. Това не е магическо решение, а молба следващият ден поне да бъде малко по-поносим.
Надеждата в песента е малка, но упорита. Утре раната може да боли по-малко, студът може да отслабне, а някой ден да дойде „пролетта“, която ще обгърне сърцето. Корейската дума „내일“ означава „утре“, а повторението „Maybe tomorrow“ звучи като мисъл, за която човек се хваща, когато днешният ден е прекалено тежък. Най-хубавото е, че героят не твърди, че вече се оправя. Той просто преглъща още един ден, защото си представя, че след него може да има нещо по-добро. „내일이 쌓여가겠지“ [Утрешните дни ще се натрупват] превръща чакането в движение: един ден, после още един, докато най-сетне настъпи чаканият ден.