설레임 означава „трепет“ или „вълнение“, особено онова приятно, но неспокойно чувство при среща с някого, който ти е важен. В песента това вълнение е смесено със страх, защото героят отново ще види човек, по когото все още копнее. Забележка: по-често използваната съвременна форма е 설렘.
„I Smile“ разказва за среща с човек, когото разказвачът още обича. След дълго мълчание този човек пръв се свързва с него и предлага да се видят дори за малко. Поканата го кара едновременно да се вълнува и да се страхува, защото „아직 그리워 하고 있는걸“ [Още ми липсваш]. Той забелязва, че усмивката на другия все още е красива, и му се иска направо да каже: „당장이라도 돌아와 달라고“ [Искам веднага да те помоля да се върнеш]. Но не го прави.
Вместо това си поставя малка, болезнена задача: пред този човек да се преструва, че всичко е наред. „아무렇지 않은 척“ [Преструвам се, че нищо ми няма] и „잘 지내고 있는 척“ [Преструвам се, че се справям добре] водят до повтарящото се „반드시 웃는다“ [Непременно ще се усмихна]. Тази усмивка не означава, че болката е изчезнала. Тя е начин да запази срещата спокойна, може би дори да могат „가끔씩이라도 이렇게 웃으면서 만나게“ [поне от време на време да се срещат така, усмихнати]. Най-силният обрат идва след раздялата: „너를 보내고 나면 웃음은 사라지겠지“ [Когато те изпратя, усмивката вероятно ще изчезне]. Затова усмивката в песента е едновременно маска и последен подарък към човека, който си тръгва.