Finest hour е идиоматичен израз, който означава „звезден час“ или „момент на най-голям успех и слава“. Това е фраза, която носи усещане за величие и значимост.
В контекста на песента, Queen питат радиото дали все още не е дошло времето за неговия „звезден час“, намеквайки, че въпреки появата на видеото, радиото все още има потенциал да блесне и да бъде актуално. Изразът е особено интересен, защото е използван по начин, който придава на радиото почти човешки качества и стремежи.
„Radio Ga Ga“ е носталгичен химн, който отдава почит на златната ера на радиото. Песента, написана от барабаниста на Queen, Роджър Тейлър, започва с мили спомени за радиото като „единствен приятел през тийнейджърските нощи“. То е било източник на всичко, което човек е трябвало да знае, и е имало силата да създава звезди, да кара хората да се смеят и плачат и да ги кара да се чувстват така, сякаш „могат да летят“. Текстът дори припомня за легендарни моменти като радиопиесата „Война на световете“, за да илюстрира огромното влияние, което радиото е имало върху въображението на слушателите.
В същото време песента изразява и едно безпокойство. С навлизането на музикалните видеоклипове („Гледаме шоута, гледаме звезди на видеоклипове с часове“), радиото е заплашено да се превърне просто в „фонов шум“. Припевът „All we hear is radio ga ga, radio blah blah“ е критика към комерсиализацията и загубата на съдържание. Въпреки това, песента завършва с нотка на надежда – молба към „стария приятел“ да остане, защото може да ни липсва, когато се уморим от „всичко визуално“. Това е вяра, че най-добрият час на радиото („your finest hour“) тепърва предстои, защото „някой все още те обича“.