Insomniaques означава „безсънници“ или хора, страдащи от безсъние. Това е по-рядка и специфична дума, която не се среща често в ежедневните разговори или в повечето песни.
В контекста на песента, Stromae отдава почит на всички, които не могат да празнуват или да си починат, включително „insomniaques de profession“ (професионални безсънници). Използването на тази дума подчертава неговото съпричастие към хората, които са изтощени и не могат да се насладят на живота, което е централна тема в песента.
В „Santé“ Стромае вдига чаша за хората, които обикновено никой не поздравява: Росa, която чисти след купона, Албер, който събира чашите, Селин, която работи в гардероба, и Арлет, която прекарва празника в тоалетната. Повтарящото се „À ceux qui n’en ont pas“ [„За онези, които нямат“] звучи като наздравица за хората без свободно време, без място в центъра на веселбата или без повод да празнуват. Има ирония: гостите се държат грубо, казват „тя е платена да го прави“ и искат всичко да е толкова чисто, „qu’on puisse y manger par terre“ [„че да можем да ядем от пода“]. Песента нарочно поставя тази невъзпитана реч до простото желание „j’aimerais lever mon verre“ [„бих искал да вдигна чашата си“].
После наздравицата се разширява към пилоти, медицински сестри, шофьори на камиони, стюардеси, хлебари и рибари, както и към млади родители, които не спят заради плача на децата, и към хората с разбити сърца, на които „ням им е до празнуване“. Забавният, ритмичен рефрен „Frotter, frotter“ [„Търкай, търкай“] напомня за чистенето, но и звучи като предупреждение: ако не уважаваш човека срещу себе си, „tu pourras toujours te brosser“ [„можеш да чакаш напразно“]. Така песента превръща една шумна наздравица в леко хаплива благодарност към невидимия труд зад всеки празник.