S'y faire е френски идиоматичен израз, който означава „да свикнеш с нещо“ или „да се примириш с него“. В песента фразата се повтаря болезнено, за да покаже как детето е принуждавано да приема насилието като нещо нормално, което придава на израза силен и запомнящ се смисъл.
„Dodo“ на белгийския артист Stromae започва като приспивна песен, но много бързо превръща нежното „Dodo, l’enfant do“ [„Спи, детенце, спи“] в нещо тревожно. На бебето се казва да мълчи, дори когато бащата удря майката: „Il faudra s’y faire“ [„Ще трябва да свикнеш с това“]. После песента споменава и сексуално посегателство от „monsieur“ [„господина“], за което детето отново трябва да мълчи „pendant et après“ [„по време на него и след това“]. Тъкмо тази мелодия на приспивна песен, поставена до толкова жестоки думи, прави текста толкова силен и стряскащ.
Историята продължава с майка, която също наранява семейството чрез изневяра, а бащата отвръща с още насилие. Детето научава опасни правила: „Les grands hommes mâles ne pleurent pas“ [„големите мъже не плачат“], а се бият, включително с жените и децата си. Най-болезненото е, че насилието се предава нататък: бащата прави на детето това, което някога са правили на него, и му казва, че то е виновно. В края „papa ne se lève pas“ [„татко не става“], а след още много сън детето „enfin dormiras“ [„най-сетне ще спиш“]. Тук сънят вече звучи като мрачен образ на покой след изчезването на насилието, а не като обикновено лягане.