Muritor означава „смъртен“ и е интересна дума, защото не се среща често в ежедневния език или в повечето песни. Тя носи по-дълбок, философски смисъл.
В контекста на песента, изпълнителят пее: „Așa că am ales să te iubesc / Ca un simplu muritor de rând“ (Затова избрах да те обичам / Като обикновен смъртен). Това подчертава идеята за човешката уязвимост и преходност, противопоставяйки я на вечността и обещанията за прераждане, които се споменават в текста. Изборът на тази дума придава на любовта му земно, но силно измерение.
Чувал ли си някога по-романтична представа за сродните души? В „Înainte Să Ne Fi Născut“ молдовският изпълнител The Motans развива цяла митология около любовта. Песента започва с фантастичния спомен за времето, преди душите ни изобщо да слязат на земята: „Înainte să ne fi născut / Te-am rugat pe tine să-mi alegi culoarea ochilor“ („Преди да се родим, те помолих ти да избереш цвета на очите ми“). И понеже душите тогава са виждали единствено небето, любимата избира за него синия цвят („Așa că mi-ai ales albastrul“). На земята обаче реалността е по-груба: героят се чувства като писмо в бутилка сред вълните („Ca scrisorile în sticlă duse de val“), чакащ на брега и умиращ от жажда за своята половинка, докато се учи да обича просто като обикновен смъртен („ca un simplu muritor de rând“).
Любимият ми визуален парадокс тук е в припева: „Apusul de soare e doar răsăritul văzut de la spate“ („Залезът е просто изгревът, видян отзад“). Звучи малко странно отначало, но показва как краят на нещо е просто ново начало от друга гледна точка. The Motans запазва надежда, че двамата отново ще се срещнат сред милиардите хора по света („Doar sufletul o limbă are“ - „Само душата има един език“) или в следващ живот, където ще се научат да бъдат щастливи и ще наблюдават по цели два изгрева на ден.