Cuesta означава „наклон“ или „изкачване“, а в песента се появява в израза subiendo la cuesta al horizonte („изкачвайки се по склона към хоризонта“). Думата е интересна, защото освен „наклон“ може да означава и „струва“, но тук е поетичен образ за трудния път и препятствията в живота.
Испанският изпълнител Alvaro Soler превръща житейския път в истински спътник в поп парчето „El Camino“ (Пътят). Вместо да се оплаква от лутането, той буквално персонифицира посоката пред себе си като близък другар: нарича я „el hermano del destino“ (братът на съдбата) и „mi viejo amigo el camino“ (моят стар приятел пътят). Песента разказва за онези моменти, когато сменяш посоката без ясна цел („he cambiado el rumbo sin sentido“ - смених посоката безсмислено) и си мислиш, че напълно си се изгубил, само за да разбереш, че самият път никога не те е оставял сам.
Образите тук са съвсем преки и земни: изкачване на наклон към хоризонта („subiendo la cuesta al horizonte“) и джобове, пълни с прах („el bolsillo de polvo se llenó“). Soler гледа на белезите по тялото като на разказвачи на истории („cicatrices cuentan que pasó“ - белезите разказват какво се случи). Дори когато не разбира защо трябва да мине през трудности и да му е тежко („tenía que pasarlo mal“), накрая осъзнава, че всичко това е просто част от маршрута. Докато слушаш и учиш испански с музика, обърни внимание на контраста между лутането и усещането за сигурност, което той намира в самото движение напред.