Hallelujah е възклицание, което произлиза от иврит и означава "Хвалете Господа". То е често срещано в религиозни химни и песни, изразяващо радост, благодарност и възхвала.
В контекста на песента, Ед Шийрън използва "Hallelujah" като израз на дълбока почит и любов към майка си, която описва като ангел. Въпреки скръбта от загубата ѝ, той намира утеха и възхвала за живота, който е живяла, и за това, че тя е "у дома" с Бог. Това е силна и емоционална дума, която придава дълбочина на посланието на песента.
В тази изключително лична и емоционална балада, Ед Шийрън ни въвежда в един дом, притихнал от скорошна загуба. Разказвачът изпълнява тъжната задача да разчисти вещите на майка си: цветята от супермаркета на перваза, картичките за оздравяване, албумите със снимки. Всяко действие, от изхвърлянето на стар чай до сгъването на нощници, е пропито с мъка и спомени за „един живот, който е бил обичан“.
Въпреки сълзите и разбитото си сърце, песента носи красиво послание за надежда и любов. Певецът намира утеха в идеята, че „сърце, което е разбито, е сърце, което е било обичано“. Той описва майка си като ангел, който разперва криле и се завръща у дома, посрещнат с „Алилуя“. Това е трогателен химн за скръбта, но и празник на живота и любовта, които остават след загубата.