Horizons означава „хоризонти“. Това е поетична дума, която често се използва, за да опише границата между земята и небето, но също така и като метафора за бъдещето или обхвата на нечии преживявания.
В песента Ед Шийрън пее: „The way our horizons meet“ (Начинът, по който нашите хоризонти се срещат). Тук думата е използвана, за да изрази идеята за свързване и обединение, въпреки физическото разстояние между двама души, сякаш техните светове се сливат под едно и също небе.
В тази нежна балада от британския изпълнител Ед Шийрън, разказвачът се взира в нощното небе от Америка. Той вижда падаща звезда и веднага се сеща за някого, който е много далеч, може би чак в Амстердам. Песента изследва чувството на копнеж при връзка от разстояние. Звездите се превръщат в красив символ: въпреки хилядите километри, които ги делят, те гледат едно и също небе и се надяват, че „всички звезди ще ги отведат у дома“.
Текстът е изпълнен с мили спомени за миналото: разходки по „осветени от лампи улици“ и слушане на радио заедно. Тези моменти контрастират с настоящата болка от раздялата, за която се загатва с думите „знам, че тези рани ще кървят“. Въпреки това, песента носи послание за непоклатима надежда. Двамата влюбени вярват, че сърцата им са свързани и че светлината на звездите ще ги събере отново.