Romanza означава „романс“ или „романтична песен“. Това е красива и класическа дума, която веднага предизвиква усещане за любов и страст.
В контекста на песента, „Romanza“ не е просто заглавие, а въплъщение на цялата емоционална дълбочина и поетичност на текста. Тя предава усещането за вечна любов и меланхолия, които са централни за творчеството на Андреа Бочели.
„Romanza“ на италианския певец Андреа Бочели звучи като разговор с човек, който си отива, докато разказвачът още се опитва да го задържи в мислите си. „Già la sento morir“ [Вече я усещам как умира] е директен и тежък ред, а след него жената изглежда спокойна, сякаш заспива. Тя го търси с очи и ръце, „poi mi stringe, lentamente mi lascia“ [после ме прегръща, бавно ме оставя]. Повтарящото се „Forse è colpa mia, forse è colpa tua“ [Може би е моя вина, може би е твоя] показва колебанието му: няма ясен виновник, има само човек, останал да мисли и да гледа.
После песента дава необичайно проста и силна представа за любовта: „È una spina nel cuore / Che non fa dolore“ [Това е трън в сърцето, който не причинява болка]. Тук любовта е едновременно забита вътре и странно безболезнена, като нещо, с което той вече живее. Хората около него са „un deserto ... con la sabbia in fondo al cuore“ [пустиня, с пясък дълбоко в сърцето], а любимата вече не го чува и не го вижда. Той иска да има смелост и сила да ѝ каже „che sono con te“ [че съм с теб]. „Ave Maria“ [Аве Мария] звучи като молитва пред лицето на раздялата. В края тя „se n’è andata a dormir“ [отиде си да спи], но в този контекст сънят звучи като последно, тихо сбогуване.