Sussurrato означава „шепнат“ или „прошепнат“. Това е нежна и интимна дума, която предава усещане за тишина и дълбоко чувство.
В контекста на песента, „Inno Sussurrato“ се превежда като „Прошепнат химн“. Тази дума подчертава личния и съкровения характер на молитвата или песента, която се отправя към Бог, сякаш е толкова лична, че може да бъде само прошепната.
Тази песен е като молитва, която започва тихо и се превръща в нещо огромно. Андреа Бочели, един от най-обичаните италиански оперни певци, се обръща към „Padre mio“ [Татко мой] с молба за сила и подкрепа. Той пее за това как се чувстваме изгубени без тази водеща фигура: „Sono persi senza te“ [Те са изгубени без теб]. Песента описва трудни времена като „un lungo inverno“ [дълга зима], но носи и надежда, че „Primavera tornerà“ [пролетта ще се върне].
Това, което започва като „Inno sussurrato“ [Прошепнат химн], постепенно набира сила. Молитвата става все по-силна, докато накрая гласът му не поиска да лети: „Vola, più forte sia con te la mia voce“ [Лети, нека гласът ми бъде по-силен с теб]. Това е песен за намирането на божественото навсякъде, както в тишината, така и в бурята, и за откриването на силата в себе си да обичаш и да се грижиш за другите, превръщайки това в „umano... miracolo“ [човешко чудо].