Mittelfingern буквално означава „средни пръсти“. Това е доста силна и провокативна дума, която не се среща често в песни.
В контекста на песента, тя се използва метафорично, за да изрази идеята, че агресивните или пренебрежителни жестове (като показване на среден пръст) няма да решат проблемите. Фразата „mit Mittelfingern lösen wir dieses Problem hier nicht“ (с вдигнати средни пръсти няма да решим този проблем) подчертава нуждата от диалог и компромис вместо конфронтация.
В „Mein Osten“ („Моят Изток“) Silbermond говори на своя роден край като на близък човек. Песента започва със „със тъжните образи на една тъмна нощ“, видени по новините, и с името на родния град, което върви по екрана. Лирическата героиня не крие откъде идва: „Ich vergess' nicht, wo ich herkomm'“ [Не забравям откъде идвам]. Тя разбира част от гнева на своя Изток, но не го идеализира. Изразът „nicht komplett im Arsch“ [не си напълно прецакан] е нарочно груб и разговорен, докато „ruppig, herzlich“ [грубоват, но сърдечен] описва хора и място с бодлив външен вид и добър поглед.
Тук има и спор, който минава през семействата и през самата певица. Вдигнатите средни пръсти няма да решат проблема, казва тя, затова ще трябва разговор, караници и търсене на компромиси. Границата е ясна: „Ideen von 1933“ [идеи от 1933 г.] са отхвърлени, без да се назовават по-подробно. Въпреки всичко тя заявява: „Meine Wurzeln, mein Revier“ [Моите корени, моята територия] и вярва, че ще намерят начин страховете да не победят. Това е песен едновременно за принадлежност и за несъгласие: да застанеш до мястото, от което идваш, без да му позволяваш да се предаде на гнева.