Gelosia означава "ревност". Това е силна емоция, която често се среща в любовните песни, но тук е представена по особено интересен начин.
В контекста на песента, изпълнителят пее за това как се опитва да не изпада в "нова ревност" (nuova gelosia), която само любимата му може да предизвика. Това показва дълбочината на връзката им и уникалното въздействие, което тя има върху него.
В „Come Vorrei“ („Как ми се иска“) един самотен човек прекарва зимата вкъщи, будува и мисли за любимия човек. Навън вали сняг, вътре огънят гори, но тишината е единственият приятел: „Ti aspetto qui, vicino al fuoco“ [Чакам те тук, близо до огъня]. Дори Коледа не е същата като преди, макар че само преди година всичко е било различно. Възможно ли е любовта вече да е свършила? Точно тази несигурност прави песента толкова близка.
В припева молбата е проста и малко болезнена: „Come vorrei che tu mi amassi a modo mio“ [Как ми се иска да ме обичаш по моя начин]. Разказвачът иска тъжната, еднаква вечер да не бъде „без теб“, а любовта, която си отива, да не се стопи „като снега на слънце“ и да изчезне без думи. Той знае, че трябва да разбере другия, когато си тръгва, и да не настоява за любов, която не му се дава, но ревността не се подчинява. Накрая няма друга жена, която да заличи отпечатъка върху възглавницата, а дори луната сякаш отказва да му прави компания. Това е песен за чакането, което продължава, въпреки че надеждата става все по-малка.