Nenia е рядка и поетична италианска дума за приспивна песен или тих, монотонен напев. В песента героят казва, че ще свири „една селска приспивна песен“ на китара, ако заплаче през нощта, което придава на думата носталгично и нежно звучене.
В „Che sarà“ един човек напуска родното си място, описано като градче на хълм, „disteso come un vecchio addormentato“ [разпростряно като старец, който спи]. Там има скука, изоставеност и почти нищо, което да го задържи. Той тръгва, защото приятелите му вече са заминали или скоро ще заминат. Тъжното е, че всъщност му е било добре с тях: „Peccato perché stavo bene in loro compagnia“ [Жалко, защото ми беше добре в тяхната компания].
Повтарящият се въпрос „Che sarà della mia vita, chi lo sa?“ [Какво ще стане с живота ми, кой знае?] звучи като честно признание, че бъдещето е мъгла. Изразът „Che sarà“ означава „Каквото ще бъде“ и носи едновременно тревога и примирение: „So far tutto o forse niente, da domani si vedrà“ [Знам да правя всичко или може би нищо, утре ще се види]. Героят взема китарата си, за да свири местна песен, ако плаче през нощта, и целува любимата си, обещавайки да се върне, макар още да не знае кога. Точно тази смес от куфар, китара, приятели далеч и едно несигурно „ще видим“ прави песента толкова близка.