Glasögonormen е необичайна шведска съставна дума: glasögon означава „очила“, а orm означава „змия“ или „червей“. Буквално значи „очилатият червей“, но в песента звучи като странен, леко подигравателен прякор за човек с очила, превърнат в запомнящ се поетичен образ.
„Töntarna“ е песен с мрачен, почти театрален тон: разказвачът настоява „Så häng dem högt“ [„Обесете ги високо“] и „Jag kräver hämnd“ [„Искам отмъщение“]. Заглавието означава „Зубърите“ или „Смотаняците“, но текстът не обяснява точно кои са „те“. Вместо това дава откъслечни сцени на унижение, самота и лоялност. Някой е роден като „тönt“, а едно момиче, наречено „малката сестра“, е насърчено да легне, да заспи и да изчака подходящия момент: „Jag tror stenhårt på din plan“ [„Вярвам напълно в твоя план“]. Това „висяне“ звучи едновременно като заплаха и като фантазия за възмездие.
Най-силната част е споменът за партитата. „När du grät på festerna / Var jag aldrig bjuden in“ [„Когато плачеше на партитата / аз никога не бях поканен“] показва близост извън светлината на прожекторите. Докато другият човек се разпада пред гостите, разказвачът го събира „bit för bit“ [„парче по парче“]. Образът „Glasögonormen“ [буквално „очилатият червей“, подигравателно име за очилат зубър] прави самотния герой едновременно смешен и трогателен: той кара момичето до дома си без условия, а тя го стиска отзад на колелото, „като в конвулсия“. Песента оставя тези хора с техните рани, чакане и план за отплата, без да разказва какво точно ще се случи.