Skymt означава „проблясък“ или „кратък поглед“. Това е поетична дума, която предава мимолетността и красотата на нещо, което се появява за кратко.
В песента „FF“ от Kent, думата се използва в израза „En skymt av solen, doft av vår“ (Един проблясък на слънцето, дъх на пролет). Тя улавя усещането за надежда и ново начало, което идва след дълго чакане, правейки я много въздействаща и запомняща се.
„FF“ на шведската група Kent е песен за нощно пътуване, в което градовете, мостовете, магистралите и железопътните линии се плъзгат край прозореца. Разказвачът вижда „Små vita ljus“ [малки бели светлини] и тъмни къщи между дърветата, докато до него някой заспива с глава, опряна на стъклото. Двамата броят дни и години, чакат слънчев лъч, мирис на пролет и дъжд, който „измива всичко, което не е музика“. Това е чудесно странна и ясна граница: в този момент пътуването, музиката и човекът до него са единственото важно нещо.
Повтарящото се „Tellement loin de ce monde“ [толкова далеч от този свят] звучи като желание да се избяга от всичко познато. Във френската част мислите стават още по-несигурни: „J’ai perdu mes repères“ [загубих ориентирите си], „Je nage en eau trouble“ [плувам в мътна вода]. Той моли другия да го отведе възможно най-далеч, а когато мъглата се разсейва, казва: „Grâce à toi à nouveau je respire“ [благодарение на теб отново дишам]. Така песента остава между реалното пътуване и усещането, че близостта с този човек помага на разказвача отново да намери посока.