Bråddjup означава „бездна“ или „пропаст“. Това е силна и драматична дума, която не се среща често в ежедневния език или в повечето песни.
В контекста на песента, „Där slutar vår värld i ett bråddjup“ (Там нашият свят свършва в бездна), тя създава мощно и образно описание на края на нещо значимо, може би връзка или етап от живота. Тази дума придава дълбочина и емоционален заряд на текста, правейки я запомняща се.
В „Allt Har Sin Tid“ („Всичко има своето време“) Kent превръщат Стокхолм в място на раздяла и последни думи. Небето сменя цвета си „Från svartnat silver till rött guld“ [от почерняло сребро към червено злато], летният дъжд пада над Karlberg, а героят върви по моста към Fridhemsplan. Градът е „vår slutstation, vårt mål“ [нашата крайна гара, нашата цел], но всичко вече му се струва износено, тясно и тревожно. Той стига до простото, тежко „Förlåt för allt jag aldrig sa“ [Прости ми за всичко, което никога не казах].
После песента подрежда живота като поредица от времена: време да строиш и да рушиш, да плачеш и да се усмихваш, да мълчиш и да говориш, да обичаш и да мразиш. „Allt har sin tid“ [Всичко има своето време] звучи едновременно като утеха и като предупреждение. Между двама души има точност без колебание: „Du träffar alltid mitt i prick“ [Ти винаги улучваш право в целта], а изразът „mitt i prick“ буквално означава да улучиш точно центъра, тук и сърцето. Те са „най-добри приятели“, но единият е „lost in space“ [изгубен в космоса], докато лимузина чака с работещ двигател, а мъртвите звезди блестят като диаманти. Финалът оставя тази странна смес от близост, риск и раздяла: има време за теб, време за мен, време да имаме, време да даваме и време да губим.