„Camélia“ означава „камелия“ – красиво цвете, което често символизира любов, копнеж и съвършенство.
В текста на песента „Camélia ficou viúva“ (Камелия овдовя) това цвете е персонифицирано, за да разкаже история за загуба и самота. Използването на такова конкретно и поетично изображение прави думата запомняща се и придава дълбочина на темата за самотата в песента.
„Dança da Solidão“ („Танцът на самотата“) е песен за самотата като тежест, която човек носи, докато продължава да живее и да се движи. В началото тя е описана с необичайно силни образи: „Solidão é lava que cobre tudo“ [„Самотата е лава, която покрива всичко“], а горчивината се усмихва с „зъби от олово“. Лирическият герой сякаш е замлъкнал и примирен, но въпреки това танцува: „Danço eu dança você / Na dança da solidão“ [„Танцувам аз, танцуваш ти / в танца на самотата“]. Този припев звучи едновременно тъжно и малко иронично: дори разочарованието има свой ритъм, а никой не танцува напълно сам.
После песента споменава три жени с различни съдби: Камелия овдовява, Жоана се влюбва, а Мария се опитва да сложи край на живота си заради любовта си. Бащата на героя го предупреждава: „Meu filho tome cuidado“ [„Сине мой, внимавай“], затова той мисли за бъдещето, без да забравя миналото. В тихите часове преди изгрев мислите му се скитат, пръстите му докосват виолата, а той гледа пълната луна. И точно тогава се появява надеждата: „Uma fonte de água pura“ [„извор на чиста вода“]. Който пие от него, „não terá mais amargura“ [„няма да има повече горчивина“]. При Марѝса Монте и Паулиньо да Виола тази песен звучи като тъжен разговор с музиката, в който миналото тежи, но една чиста глътка все още е възможна.