Aliento означава „подкрепа“ или „насърчение“, а буквално може да значи и „дъх“. В песента изразът "me dan aliento" означава „дават ми сили и подкрепа“, като думата създава красива връзка между дъха, необходим за пеене, и вдъхновението, което идва от хората.
Марк Антъни е роден в Ню Йорк, но пуерториканските му корени туптят във всеки салса ритъм тук. В „Ale Ale“ няма сложни метафори: той излиза и заявява директно любовта към произхода си. Още в началото пее: „Que no me falte ese ayer / Que me hizo quien soy y quien seré“ („Да не ми липсва онова вчера / което ме направи това, което съм и ще бъда“). Това е песен за паметта, за хората и за сцената. Той казва чисто и просто: „Canto por ustedes, que son quien me dan aliento / Hablo de mi pueblo“ („Пея за вас, които ми давате дъх / говоря за моя народ“). Публиката му дава сили, а той ѝ връща енергия с гласа си.
Най-силният заряд идва с непримиримия припев: „Lo que es mío, mío es / A mi patria no me la quitan“ („Моето си е мое / родината не могат да ми я отнемат“). Той дори стига до крайност с думите „Por mi patria moriré“ („За родината си ще умра“), което звучи доста драматично, но в салсата подобна страст си е класика. Обърнете внимание и на разговорния възглас „¡Ay, ombe!“ — това е съкратено от ¡Ay, hombre! („О, човече!“), типичен карибски израз, с който музикантите вдигат градуса по време на танц.