Oblio е поетична и сравнително рядка дума, която означава „забрава“ или „забвение“, сякаш човек е изгубен в нищото или е забравил себе си. В песента фразата „Risalirai dal tuo oblio“ означава „ще се издигнеш от своето забвение“, превръщайки думата в силен образ на преодоляване и завръщане към смисъла.
„ZITTI E BUONI“ означава „Мълчете и се дръжте прилично“ и още в заглавието звучи като заповед към хората, които съдят без да разбират. Разказвачът върви с мръсни от кал дрехи и цигара между пръстите, но вярва толкова силно в себе си, че тренира за трудния скок напред. Когато казва „Vi conviene stare zitti e buoni“ [По-добре мълчете и се дръжте прилично], той обръща обичайната забележка наопаки: вместо да се подчини, предизвиква онези, които го гледат отвисоко. Образът с ритането на заключени врати и погледа нагоре „като катерач“ е директен и малко нахален, точно както трябва.
В припева „Sono fuori di testa, ma diverso da loro“ [Луд съм, но съм различен от тях] думата „луд“ не описва медицинска диагноза, а човек, който отказва да бъде като всички останали. Той казва и на другия човек, че е различен, така че странността се превръща в обща сила. По-нататък се появяват написани страници, сол, сълзи, надпис върху надгробен камък и усещането, че вкъщи няма Бог. Въпреки това героят продължава да търси височината, дори с „восъчни крила“ на гърба, препратка към Икаровия образ на опасен полет. А когато „хората говорят, без да знаят за какво говорят“, той моли някого да го отведе там, където може да се задържи на повърхността, защото тук не му достига въздух. Песента е шумен, груб и бодър отказ да се мълчи, когато другите вече са решили кой си.