Елдорадо е легендарно място, за което се смята, че е пълно със злато и несметни богатства. Това е дума, която носи със себе си усещане за приключение и мечта.
В контекста на песента, Джо Дасен използва „Eldorado“ като метафора за Америка – земята на неограничените възможности и сбъднатите мечти, която го привлича неудържимо.
В „L’Amérique“ Джо Дасен пее за човек, който напуска приятелите си и познатия си живот, защото отдавна мечтае за Америка. „Mes amis, je dois m’en aller“ [Приятели мои, трябва да тръгна] звучи директно, почти като съобщение на гарата. Той хвърля ключовете си, оставя любими неща и признава, че раздялата започва с малко тъга. Но пред очите му има само една цел: „L’Amérique, je veux l’avoir et je l’aurai“ [Америка, искам да я имам и ще я имам]. Повторението прави мечтата упорита, малко нахална и много заразителна.
Песента превръща пътуването в приключение, водено от свирките на влаковете и сирените на корабите. Те му пеят „la chanson de l’Eldorado“ [песента на Елдорадо], тоест обещанието за далечна земя на богатството и възможностите. Той не знае кога ще се върне: може да се прибере „cousu d’or et brodé d’argent“ [шит със злато и обшит със сребро], а може и без нито една пара, но „по-богат от преди“ благодарение на преживяното. Най-хубавата му смелост е в последната мисъл: ако Америка е сън, той все пак ще мечтае.