Ombrelle означава „чадърче“ или „слънчобран“. Това е по-елегантна и малко по-рядка дума от обикновената „parapluie“ (чадър).
В контекста на песента, Indila пее: „Et je marche seule cachée sous mon ombrelle“ (И вървя сама, скрита под моето чадърче). Тази дума създава образ на уязвимост и желание за уединение, което е централна тема в текста.
В „Parle À Ta Tête“ („Говори на главата си“) френската певица Индила превръща вътрешния монолог в закачлив, леко абсурден рефрен. Героинята иска някой да я чуе и разбере: „Je veux qu'on m'écoute“ [Искам да ме слушат]. Тя върви сама под чадър, отива в Pôle Emploi, френската служба по заетостта, и признава, че моралът ѝ е „à plat“ [съвсем паднал]. Между това се опитва да се прави на весела и казва „j'fais le mariole“ [правя се на клоун, държа се несериозно], макар че бързо ѝ писва. Повтарянето на „Parle à ta tête“ [Говори на главата си] звучи едновременно смешно и изтощено: когато никой не слуша, оставаш насаме със собствените си мисли.
После напрежението стига до „J'suis en mode burn out“ [В състояние на пълно прегаряне]. Всичко я „гори“, „боде“ и ѝ се качва в главата, докато тя продължава да се усмихва и моли: „ne me mens pas“ [не ме лъжи]. Сред светлините и шума около нея се появява по-голямо желание: да живее истински, да обича, да страда, да плаче и да танцува, да пътува с любим човек през Париж, Атина, Венеция, Харлем и Москва. Особено силен е образът на живота като роза от кристал, която губи листенцата си, и молбата за прошка за времето, което не е било дадено на другия. Песента започва с объркване и безработица, но стига до ясното „Moi, je veux vivre“ [Аз искам да живея] и до мисълта, че времето има стойност именно защото е ограничено.