Somnolait идва от глагола somnoler, което означава „дреме“ или „спи леко“. Това е по-поетичен и рядко срещан начин да се каже, че някой е сънлив или неактивен.
В контекста на песента, GIMS пее: „Ma raison somnolait“ (Моят разум дремеше). Това показва състояние на апатия или неактивност на съзнанието, което е ключово за темата на песента за загуба на контрол и превръщане в „зомби“.
Чували ли сте някога ума ви да спори сам със себе си? Точно за тази вътрешна каша говори GIMS в „Zombie“. Още в началото главата му е бойно поле: „Ma conscience me conseillait, mon subconscient m'déconseillait“ („Съвестта ми ме съветваше, подсъзнанието ме разубеждаваше“), докато разумът му просто дреме („Ma raison somnolait“). На всичкото отгоре някой го обвинява в параноя („T'es parano“) и му повтаря, че е манипулиран и се е превърнал само в сянка на себе си („Tu n'es que l'ombre de toi-même“). Вместо обаче да чуе съветите да спре и да помисли за децата си („repense à tes mômes“ – mômes е супер популярен разговорен френски за хлапета), той усеща как духът му иска просто да отлети надалеч.
Най-силният образ идва в припева, където GIMS си признава, че строи живота си в пълна празнота („construis dans l'vide“) и губи нишката на връзките с хората („j'en perds le fil“). Всички наоколо се опитват да го успокоят с класическата поговорка „L'espoir fait vivre“ („Надеждата крепи човека“, или буквално „надеждата кара да се живее“). Неговият отговор обаче е направо брутален: как изобщо да живееш, когато вече се чувстваш като празно зомби („Comment faire vivre? Je suis un zombie“)? Парчето удря точно с това отчаяно усещане, че понякога оковите в главата ни спират да живеем истински.