Думата "Parisienne" означава "парижанка" – жена от Париж. Тя е централна за песента, тъй като Gims описва идеалната си жена като независима и модерна парижанка, която не се интересува от клишета като Айфеловата кула.
Изборът на тази дума е интересен, защото тя не е просто географско определение, а носи със себе си културен и стилов смисъл, който е ключов за посланието на песента.
В „Parisienne“ Gims и La Mano 1.9 си представят жена, която не се впечатлява от туристическия Париж. Повтарящото се желание е за „une Parisienne“ [една парижанка], „qui traverse au feu vert“ [която пресича на зелено] и „qui s’en fout d’la Tour Eiffel“ [на която не ѝ пука за Айфеловата кула]. Това е забавен, малко нахален образ: тя познава града и правилата му, но не се нуждае от клишета, за да бъде интересна. В текста се появяват „Champs-Élysées“ [Шанз-Елизе] и „Avenue Montaigne“ [авеню Монтен], свързани с разходки, скъпи места и големи разходи.
Жената е описана като уверена и привлекателна, но и като човек, който иска истинска връзка: „Elle veut du sérieux, pas s’amuser“ [Тя иска нещо сериозно, а не да се забавлява]. Разказвачът също е привлечен от нея, макар животът около него да е изпълнен с напрежение, пари и преследване. „Les gros billets“ [едрите банкноти] и „appelle les pompiers“ [обади се на пожарната] звучат като шумен призив за купон или пълен хаос. Има и модерна, леко смешна нотка в „la plus belle de mon tél’“ [най-красивата в телефона ми], следвана от „artificielle“ [изкуствена], което подсказва за идеализиран образ от екрана. Песента смесва флирт, пари, парижки улици и уличен жаргон, докато припевът се връща към една ясна мечта: парижанка, която е самоуверена и не се впечатлява от туристически символи.