Umbrandet е поетична и необичайна дума, която означава „обградено“ или „заобиколено“, най-често от вълни, море или силно усещане. В песента „dies' Meer“ („това море“) обгръща лирическия герой, превръщайки настоящето в образ на емоционален свят, в който се вливат най-добрите му мечти.
„Sonett In Dur“ („Сонет в мажор“) звучи като любовно признание, в което настоящето е толкова пълно, че миналото започва да избледнява. Лирическата героиня се пита какъв е бил животът ѝ, преди любимият да дойде и „die Schatten von der Seele nahmst“ („отне сенките от душата ми“). Тя вече помни вчерашния ден само приблизително, защото цялото ѝ внимание е погълнато от „dies’ Meer“ („това море“) на настоящето, където се вливат най-хубавите ѝ мечти. „Liebster“ означава „най-скъпи мой“ и придава на обръщението нежност, почти като от старо любовно писмо.
После песента обръща щастието в условие: ако любимият си тръгне, ще се върнат белите зими и самотата. „Vergaß ich doch, wie süß die Vögel sangen“ („Та бях забравила колко сладко пееха птиците“) подсказва, че той е върнал цветовете на годините, а без него пролетта няма да дойде никога повече. Това е доста смело, дори малко драматично обещание, но именно повторението му го прави убедително: любовта тук не е просто приятен спомен, а разликата между пролет и безкрайна зима.