Kinderspiel буквално означава "детска игра". Това е съставна дума, която съчетава "Kinder" (деца) и "Spiel" (игра).
В контекста на песента, фразата "da das Kinderspiel beendet" (тъй като детската игра приключи) се използва метафорично, за да опише края на една незряла, може би наивна фаза от връзката или живота на разказвача. Тя предполага, че е дошло време за осъзнаване и приемане на реалността, която е била пренебрегвана по време на тази "детска игра".
„Kurzer Epilog“ („Кратък епилог“) звучи като последната страница на любов, която двама души са оставили да се изплъзне, докато пазят приличие. Още в началото има чудесно напрежение между немските обръщения: „Du hast mir bis zuletzt noch ‚Sie‘ gesagt und schwiegst per ‚du‘“ [До последно ми казваше „Вие“, а мълчеше на „ти“]. „Sie“ е официалната форма, а „du“ е близкото, лично обръщение. Тук близостта съществува само в мълчанието. Разказвачът чака и страда, другият говори за раздяла, а той не пита „защо“ и „накъде“. После се смее с други хора, приема нежелани комплименти и се преструва на студен, макар че признава: „Ich wäre dir nachgefolgt in die Unendlichkeit“ [Бих те последвал в безкрайността]. Дори „честта“ му се оказва преграда пред признанието.
Най-силният образ идва с лятото: „Kein Sommer war wie jener groß und klar“ [Никое лято не беше като онова, толкова голямо и ясно]. Те са го пропилели с „dummer Hand“ [глупава ръка], сякаш детска игра, която внезапно е приключила. А когато другият си тръгва, започва да вали. Тази проста промяна във времето звучи почти като знак: „Ich wusste, dass ein Ende so beginnt“ [Знаех, че така започва краят]. Песента оставя след себе си не обяснение, а закъсняло разбиране: понякога хората, които са били предназначени един за друг, не се срещат отново. Dota Kehr и Rainald Grebe превръщат това в кратък, много човешки епилог, в който най-важните думи са останали неизречени.