Strålkastarna означава „фаровете“ или „прожекторите“ и е определена форма на strålkastare, „прожектор“. В песента думата описва ярките фарове на колата, които заслепяват лирическия герой и го оставят сам в светлината, създавайки силен и кинематографичен образ.
В „Solen Har Gått Ner“ („Слънцето залезе“) Вероника Маджо ни оставя в края на една дълга, объркана нощ. Раздялата уж е „забравена и простена“, но двамата отново се оказват в спор, сякаш са „галактики далеч“ един от друг. Разказвачката признава, че често са я смятали за трудна, а сега, когато се е опитала да стане по-добра, всичко върви още по-зле. Повтарящото се „Andas, andas“ [Дишай, дишай] звучи едновременно като напомняне и като паника. „Solen har gått ner, inget kvar att se“ [Слънцето залезе, няма нищо повече за гледане] е прост, но силен образ на момент, в който вечерта е свършила, а посоката липсва. Тя моли „Snälla ta mig med“ [Моля те, вземи ме със себе си], докато наоколо остават само празни бутилки и звукът от отдалечаващия се човек.
После нощта става почти комична и тъжна едновременно. Тя се изправя на пръсти в бара, за да вижда другите, остава на стола си дори след затварянето и съжалява, че човекът, когото чува да си тръгва, не е там да ѝ държи косата. Това е шведският израз за помощ на някого, който му е прилошало от алкохола. Хвърля ядки по служител, после се извинява, а накрая остава с няколко деца и мъж в костюм на някаква гара. Връща се вкъщи, включва всички лампи и усилва музиката, защото „det får aldrig va mörkt mellan åtta och sju“ [никога не бива да е тъмно между осем и седем]. Дори служителят в 7-Eleven вече е уморен да я вижда. Финалът, в който фаровете на колата на другия я заслепяват, оставя героинята сама, неподвижна в светлината, докато тя чува как той си отива.