Viima означава 'студен вятър' или 'мразовит полъх'. Това е специфична дума, която описва пронизващия, студен вятър, често свързан със зимни или есенни условия.
В контекста на песента, Sanni пее: "Marraskuun viima vasten puhaltaa" (Ноемврийският студен вятър духа срещу мен). Тази дума не само предава физическото усещане за студ, но и метафорично отразява студенината и отдалечеността във връзката, която е приключила. Тя е по-образна и емоционално натоварена от обикновената дума за вятър, което я прави интересна и запомняща се.
Тази песен на Сани, „Me Ei Olla Enää Me“ [Ние вече не сме ние], е толкова истинска и някак тъжна, но и освобождаваща едновременно. Тя разказва за среща с бивш партньор, където всичко изглежда познато, но всъщност е толкова различно. Лириката „Katselen sua, sä näytät samalta / Mutta äänessäs on jotain uutta“ [Гледам те, изглеждаш същият / Но в гласа ти има нещо ново] улавя перфектно това чувство – виждаш човека, когото си познавал, но връзката вече я няма.
Най-силната част е осъзнаването, че няма връщане назад. Сани пее „Koska me ei olla enää me“ [Защото ние вече не сме ние] и това е толкова директно. Тя признава, че „Ostetaan joululahjat jollekkin toiselle“ [Ще купуваме коледни подаръци на някой друг] и че „Sä et kuulu enää mulle“ [Ти вече не си мой]. Дори когато той я придружава до вкъщи, тя ясно заявява „Voit saattaa kotiin, muttet pääse enää sisälle“ [Можеш да ме изпратиш до вкъщи, но не можеш да влезеш вътре]. Това е болезнено, но и необходимо за изцеление, защото „Ei haavat niitä repimällä parane“ [Раните не зарастват, като ги разкъсваш]. Песента е като хладен ноемврийски вятър, който те кара да осъзнаеш, че е време да продължиш напред.