Coleccionando heridas буквално означава „събиране на рани“. Това е силна и метафорична фраза, която не се среща често в ежедневието или в повечето песни.
В тази песен KAROL G я използва, за да опише повтарящия се цикъл на емоционална болка и разочарование в любовта. Тя пее: „Se volvió normal coleccionar heridas“ (Стана нормално да събирам рани), което показва, че е свикнала с болката и я приема като част от живота си. Тази фраза е много въздействаща и предава дълбочината на нейното преживяване.
Замисляла ли си се някога дали любовта просто не е за теб? Точно това се пита KAROL G в тази песен. Тя се чувства така, сякаш е родена да бъде сама и че ѝ е писано само да събира емоционални рани. Песента започва с въпроса: "Será que el amor no es pa' mí" [Дали любовта не е за мен?]. Тя се чуди дали за да си щастлив, трябва да се преструваш, както правят другите, които живеят "como si no tuviera sentimientos" [сякаш нямат чувства]. Но тя признава: "Yo no tengo ese talento / Yo sí siento todavía" [Аз нямам този талант / Аз все още чувствам].
Вместо партньор, тя казва, че нейна приятелка е самотата: "Tengo de amiga la soledad" [Имам за приятелка самотата]. Дори времето не помага, защото "este sufrimiento no se va" [това страдание не си отива]. Въпреки цялата болка, тя все още се надява и иска да вярва, че истинската любов е възможна. Но ако не е, тя е готова да приеме съдбата си: "Y si no / Seguiré coleccionando heridas" [А ако не / Ще продължа да колекционирам рани].