Suru On Kunniavieras Lyrics in Bulgarian by Jenni Vartiainen
Kunniavieras означава „почетен гост“. Това е съставна дума, която съчетава „kunnia“ (чест) и „vieras“ (гост), създавайки елегантно и малко по-формално понятие от обикновения „гост“.
В контекста на песента, „suru“ (тъгата) е представена като „kunniavieras“ – почетен гост, когото трябва да посрещнем, да се погрижим за него и да го изпратим. Това метафорично представяне на тъгата като важен посетител, който носи уроци, е много поетично и дълбоко, което прави думата особено интригуваща.
Тази песен на Jenni Vartiainen е като топла прегръдка, когато ти е тъжно. Тя ни учи да приемем тъгата, когато почука на вратата ни, вместо да я отблъскваме. Представи си, че тъгата е почетен гост, когото трябва да поканиш вътре, да нахраниш, да напоиш и дори да му предложиш място за спане. Само така, казва песента, тя може да разцъфти като цвете, което след това ще се превърне в спомен.
Най-хубавото е, че тъгата не остава завинаги. Тя си тръгва, но се връща отново, по-близо, отколкото си мислиш. И всеки път, когато дойде, тя ни носи ценни уроци, които „не се намират в книгите“ [Ei niitä oppeja kirjoista löydä] и „не могат да се купят с милиони марки“ [Et ostaa voi miljoonin markoin]. Очите ни са създадени, за да плачат [Itkuja varten on ihmisen silmät], но след сълзите винаги идва нов ден, когато стъпките ни отново ще бъдат леки [Kun on kepeät askeleet]. Спомените са най-скъпото злато [Muistot on kalleinta kultaa], нали?
