Harvoille означава „на малцина“ или „за малцина“. Това е рядка и поетична дума, която придава усещане за изключителност и интимност.
В контекста на песента, фразата „Joka harvoille luetaan“ (Която се чете на малцина) подчертава, че любовната история на двойката е нещо специално и лично, което не е за всеки. Тя създава усещане за тайна и дълбочина, която ще ви накара да искате да научите повече.
Тази песен на Jenni Vartiainen е като малка, тайна разходка из града, но не съвсем тайна! Представи си, че си на среща и светът около вас е пълен с хора, които нямат представа за вашата история. Лириката започва с "Kadut täyttyy ihmisistä, Ne ei tiedä meistä mitään" [Улиците са пълни с хора, Те не знаят нищо за нас], което веднага създава усещане за интимност между двама души насред шума на града. Героинята бърза да стигне до гарата, където я чака любимият, който е "kaunis niin kuin aina" [красив както винаги].
Най-хубавото е, че въпреки всички погледи и викове по улиците, те решават да се държат за ръце "Ihmisten edessä" [Пред хората]. Песента ни казва: "Älä sinä muiden katseista välitä, Sillä me ollaan yhdessä" [Не се притеснявай от погледите на другите, Защото ние сме заедно]. Това е толкова мило и смело! Дори когато някой вика след тях или градът става тъмен, страхът изчезва, когато са заедно. Тяхната любов е специална история, която "harvoille luetaan" [се разказва на малцина], и те не се интересуват какво мислят другите.