Escuridão означава „мрак“ или „тъмнина“ и звучи по-поетично и въздействащо от обикновеното escuro („тъмен“).
В песента Jão казва, че прегръща тъмнината, която винаги е била негов дом. Тук думата е и метафора за самотата, страховете и вътрешните му „чудовища“, които той постепенно приема.
В „Monstros“ бразилският изпълнител Jão превръща детските страхове в образ на самотата и вътрешната борба. Още в началото той усеща „Sinto um nó na minha garganta“ [Усещам буца в гърлото си], а гласът му трепери. Чудовищата под леглото не му дават да спи, но с времето става ясно, че те са и всичко, което го кара да се чувства различен, неразбран и самотен, дори когато около него има хора. Свободата, за която винаги е мечтал, също има цена: „ser livre me fez só“ [да бъда свободен ме направи самотен].
И все пак песента не остава в страха. Героят има „fogo no olhar“ [огън в погледа], тръгва бос да търси своето място, прегръща тъмнината и си представя, че тича с вълци и танцува около огъня. Вместо да бяга от чудовищата, той ги гледа право в очите: „Sei que eu tenho os meus monstros, mas continuo a caminhar“ [Знам, че имам своите чудовища, но продължавам да вървя]. Той иска да докаже какво може едно момче от вътрешността, за което другите са смятали, че е лудо, задето иска повече. Накрая говори на детето, което е бил: болката е част от пътя към човека, който ще стане. Това е смела и малко приказна песен за приемането на собствените страхове, без те да получат право да спрат похода ти.