Aurora означава „зора“ или „изгрев“ и е поетична дума, свързана с първата светлина преди изгрева на слънцето. В песента тя се появява като символ на надежда и прозрение: именно в нощта лирическият герой успява да види зората, сякаш открива светлина сред труден период.
В „Aurora“ бразилският изпълнител Жао кани някого да се приближи съвсем интимно: „Entre no meu corpo / Seja água, seja fogo“ [„Влез в тялото ми / Бъди вода, бъди огън“]. Говорещият иска отново да бъде щастлив и отказва да се наказва само защото се усмихва. В следващия образ той е едновременно „presa“ [плячка] и „lobo“ [вълк], тоест може да бъде уязвим или опасен според момента. А изречението „Quando o sol sair à noite“ [„Когато слънцето изгрее през нощта“] звучи нарочно невъзможно, сякаш този човек чака толкова голяма промяна, че обичайният ред на света вече няма значение.
По-нататък песента става като обещание, дадено в движение: „E se amanhã eu não voltar / Meu bem, você me espera“ [„А ако утре не се върна / любов моя, ще ме чакаш ли?“]. Страхът е бил там, но времето е представено като нещо, което не греши. Загубеното не е изтрито, а е станало част от днешната личност: „Tudo que eu perdi / É o que eu mais sou agora“ [„Всичко, което изгубих / е най-много това, което съм сега“]. Най-красивият обрат идва в „Na noite é que você / Consegue ver a aurora“ [„Именно през нощта / можеш да видиш зората“]. След мокри крака край пътя и буря, която го носи към дома, „aurora“ се превръща в светлина, забележима точно защото около нея е тъмно.