„Pastempomat“ е неологизъм, създаден от сливането на полските думи „przeszłość“ (минало) и „tempomat“ (темпомат).
В контекста на песента, тази дума метафорично описва състояние, при което човек е заклещен в миналото, сякаш е на „автопилот“ в спомените си. Тя перфектно улавя меланхоличната атмосфера на песента и борбата на разказвача да продължи напред.
Пригответе се за едно нощно пътуване с Давид Подсядло в „Pastempomat“! Тази песен ни потапя в размислите на човек, който кара срещу течението късно през нощта, вперил поглед в белите снопове светлина и минаващите коли. Той се чуди дали това е „ostatni rejs“ [последното пътуване] и дали някой ще го запомни, ако „dzisiaj zniknę“ [днес изчезна].
Песента е изпълнена с усещане за загуба и копнеж. Лирическият герой признава, че „gdy ciebie nie ma, tracę sens“ [когато те няма, губя смисъл] и се пита „Czemu jest mi tutaj aż tak źle“ [Защо ми е толкова зле тук?]. Той признава, че „Krzywdzisz mnie już mniej“ [Нараняваш ме по-малко], но това е по-лесно да се признае през нощта. Сякаш нощта е времето за честни признания и търсене на отговори, докато той шофира, търсейки своя „pas, tempomat, bieg“ [лента, темпомат, скорост] – може би метафора за намиране на собствения си път и ритъм в живота.