Думата "pustkowiu" е в местен падеж и означава "на пустош" или "в пустош". Тя произлиза от съществителното "pustkowie", което означава "пустош", "пустиня" или "безлюдно място".
В контекста на песента, "Na tym pustkowiu mieszka śmierć" (На тази пустош живее смъртта) създава силно и мрачно изображение на изолация и безнадеждност. Това е дума, която не се среща често в ежедневния език и придава дълбочина на емоционалното състояние на разказвача.
„Nieznajomy“ означава „Незнакомец“, а песента започва като разговор с човек, чието име дори не знаем: „Witaj, nieznajomy“ [„Здравей, незнакомецо“]. Лирическият герой пита дали още може да се върне, но времето отдавна е затрупало пътя назад. Навън цари „cisza najcichsza“ [„най-тихата тишина“], тишина пред буря, която събаря покрива. После непознатият започва да прилича на бъдещото аз на героя: „Czy to za kilka lat?“ [„Дали това съм аз след няколко години?“]. Сивото небе потъмнява, никой не отговаря, а пустото място изглежда като сън, в който смъртта вече живее.
Тогава всичко се разпада буквално и морално: стените рухват, стъклата се пръскат, а героят пропада през грешките на всичките си години. Той вижда лица, пълни с разочарование, признава „Kłamałem więcej, niż kiedykolwiek chciałbym przyznać“ [„Лъгах повече, отколкото някога бих искал да призная“] и се пита как някой изобщо му е вярвал. Самотата тук не е абстрактна: „Dlatego dzisiaj jestem całkiem sam“ [„Затова днес съм съвсем сам“]. Най-силният завой идва накрая. След като цялата песен търси отговор от този мълчалив непознат, героят казва: „Żegnaj, nieznajomy, już nie chcę twoich rad“ [„Сбогом, незнакомецо, вече не искам съветите ти“]. Това звучи като отказ да чуе собственото си обвиняващо отражение.