Mannenhart буквално означава „мъжко сърце“ и е съставна дума, образувана от man („мъж“) и hart („сърце“). В песента тя символизира скритата чувствителност зад твърдата външност на героя: макар да изглежда като „човек от камък“, той все пак изпитва болка и любов.
В „Mannenharten“ („Мъжки сърца“) BLØF и Nielson говорят с леко самоироничен глас за мъж, който трудно показва какво се случва в него. Когато мълчи, той всъщност има много за казване: „Als ik zwijg, wil ik zoveel zeggen“ [Когато мълча, искам да кажа толкова много]. А когато започне да говори, се съсредоточава само върху собствените си думи и престава да слуша. Това е забавно признание, но и доста честно: той знае, че е невнимателен, пропуска да направи комплимент и понякога не чува какво му казва любимата му, въпреки че я нарича „de liefste“ [най-милата].
В припева външната твърдост се сблъсква с уязвимостта отвътре. „Van buiten lijk ik hard“ [Отвън изглеждам корав], но той моли другия да проникне през тази защита и да стигне до „mijn mannenhart“ [моето мъжко сърце]. Образът „een man van steen“ [каменен човек] не означава, че няма чувства, а че ги прикрива толкова добре, сякаш е направен от камък. Към края той признава, че в него живеят едновременно „een jochie en een vent“ [едно момче и един мъж]. Така песента представя мъж, който изглежда силен, но иска да бъде видян отвъд фасадата, с всичките му пропуски, детински моменти и чувства.