Ongelijk означава „неравен“ или „несъответстващ“. В ежедневието може да се използва за описване на неравна повърхност или ситуация.
В тази песен обаче, BLØF го използва по много поетичен начин: „Neem de klok mee, Zet hem ongelijk“ (Вземи часовника, Направи го неравномерен). Тук „ongelijk“ не означава просто „неравен“, а по-скоро „разстроен“ или „извън синхрон“, призовавайки да се излезе от обичайния ритъм на времето и да се живее в настоящия момент. Това придава на думата по-дълбок, метафоричен смисъл.
Тази песен на BLØF, „Niets Dan Dit“ [Нищо друго освен това], е толкова интимна и някак си... сурова. Представям си я като тих разговор между двама души, които са толкова близки, че думите почти не са нужни. Започва с покана за близост: „Doe je jas uit Maak je haren los Kom heel stil naast me liggen“ [Съблечи си якето, пусни си косата, легни до мен съвсем тихо]. Сякаш всичко друго е твърде много в този момент, а единственото, което има значение, е присъствието на другия.
Припевът „Ik ben niets dan dit Wat jij voor je ziet“ [Аз съм нищо друго освен това, което виждаш пред себе си] е толкова директен и уязвим. Той казва: няма маски, няма преструвки, просто аз съм тук, точно такъв, какъвто ме виждаш. Харесва ми как текстът си играе с времето и пространството – „Neem de klok mee Zet hem ongelijk Laat de wijzers draaien“ [Вземи часовника, нагласи го неправилно, остави стрелките да се въртят] – сякаш иска да спре света и да остане само в този момент. А финалът „Wees nog even stil Wees nog even zoals nu Wees nog even hier En doe dan maar de deur dicht“ [Бъди още малко тих, бъди още малко като сега, бъди още малко тук и тогава просто затвори вратата] е едновременно тъжен и успокояващ, като приемане на края, но с желание да се задържи мигът колкото може по-дълго.