Ghiacciai означава „ледници“. Това е интересна дума, която не се среща често в ежедневния език или в повечето песни.
В контекста на песента, фразата „Siamo dentro i ghiacciai“ (Ние сме вътре в ледниците) създава силно визуално и емоционално изображение. Тя може да символизира усещане за студенина, отдалеченост или дори замръзнало състояние на връзката, което прави думата особено въздействаща и запомняща се.
„Dieci“ на Annalisa е песен за връзка, която сякаш постоянно стига до последен момент, но после отново започва. Лирическата героиня не помни какво е обещала, двамата са „вътре в ледниците“, а около тях има преувеличени, почти абсурдни образи: „Dieci giorni in una notte“ [Десет дни в една нощ] и „Dieci bocche sul mio cocktail“ [Десет усти върху коктейла ми]. Тя не иска дълги обяснения: ако другият има нужда от изгубеното, нека ѝ пише. Само че времето ѝ изтича и тя настоява: „Non ho tempo, deciditi“ [Нямам време, реши].
Най-силният момент идва в дъждовната събота, когато „l’ultima volta è sacra“ [последният път е свещен], а последната целувка е на улицата. Връщането у дома е студено, но не напълно горчиво, защото тази нощ нещо се научава. Фразата „sono fuori da me“ [извън себе си съм] буквално описва загубата на самообладание, докато празната къща „non ha niente di te“ [няма нищо от теб]. Между неподходящи дрехи, заспиване на паркинг, целувки с доставка и сцени в апартамента, песента стига до смешно-преувеличеното „dieci ultime volte“ [десет последни пъти]. Явно една раздяла може да има много финали, особено когато някой обещава да пише „tra un’ora“ [след час].