Bellissima означава "красива" или "много красива". Това е суперлативна форма на прилагателното "bella" (красива), което придава по-силно и емоционално значение.
В контекста на песента, Аnalisa пее "Ero bellissima" (Бях красива), изразявайки чувство на съжаление или носталгия по минал момент, когато се е чувствала особено привлекателна и желана. Тази дума е централна за емоционалния заряд на песента и е лесно разпознаваема.
„Bellissima“ на италианската певица Annalisa звучи като разговор с човек, който се появява точно когато вече си решил да не му пишеш. Двамата са близки само вкъщи, а той не говори за нея пред никого: „Insieme solo dentro casa“ [Заедно сме само вкъщи]. Тя се старае да бъде по-гъвкава и търпелива, мисли за него, но отдавна не му пише, защото това е „un classico“ [класика, нещо типично за тях]. И тогава той идва без предупреждение. Тя възкликва „Oddio però tu mi piaci“ [Боже, но ти ми харесваш], макар че е направила „i salti mortali“ [буквално: салта във въздуха, тоест направила е всичко възможно], за да се справи без него.
Най-забавната част е сблъсъкът между драмата и съвсем ежедневните детайли. Тя пуска музика за гимнастика, опитва се цял ден да не се разплаче истерично и си ляга с шорти Adidas, но пак признава: „Madonna se mi manchi“ [Боже, колко ми липсваш]. В припева го пита „Dove vai?“ [Къде отиваш?] и „Ma che cosa vuoi?“ [Но какво искаш?], а после си спомня как го е чакала в Saint Laurent, марка за елегантни дизайнерски дрехи: „Ero bellissima“ [Бях прекрасна]. Тази повтаряща се реплика звучи едновременно самоуверено и леко самоиронично: тя е била облечена, готова и великолепна, а той отново е избрал да си тръгне.