Uitgepraat буквално означава „приказвал си всичко“ или „изчерпал си темите за разговор“. В песента обаче изразът we raken niet meer uitgepraat означава обратното: двамата отново се срещат и не могат да спрат да си говорят, сякаш имат да наваксват изгубеното време.
„Onderweg Naar Later“ („На път към по-късно“) е песен за двама души, които случайно или неочаквано отново се намират. Разказвачът отдавна е мислел, че е загубил другия човек, докато не вижда снимката му във вестника и разбира, че той отново живее в града. Скоро двамата седят с часове край водата, на „две стола“ един до друг, и погледът е същият като преди. Има нещо много човешко в това: не решават веднага какво са един за друг, а просто остават заедно и говорят.
Най-хубавият образ е слънцето, което „danst op de ramen“ [„танцува по прозорците“], докато лятото дори още не е дошло. Те могат да говорят за всичко, но „soms vertelt de stilte het meest“ [„понякога тишината разказва най-много“]. Под повърхността стои въпросът дали миналото може да продължи в нещо ново. Разказвачът се извинява, че някога е тръгнал, и се чуди дали не е пропуснал нещо. Затова повтаря надеждата „ik hoop dat het iets is“ [„надявам се да е нещо“], което ще остане и след като лятото мине. Това не е обещание с големи думи, а внимателно желание двамата да не бързат да си тръгват.