Каролинец (karolinen) е исторически термин, който се отнася до войниците от шведската армия по времето на крал Карл XII (1697-1718 г.).
В контекста на песента, думата е централна, тъй като заглавието е "Молитвата на каролинеца". Тя предава духа на тези войници – тяхната вяра, смелост и преданост към краля и родината, дори пред лицето на смъртта.
„Karolinens Bön“ („Молитвата на каролинеца“) представя войник, който върви към битката като „soldat i Jesu namn“ [„войник в името на Исус“]. Той се сражава за своите хора, родината и краля, а вярата му го кара да приеме смъртта като Божия воля: „Lade sitt liv i Guds hand för sin konung och fosterland“ [„Положи живота си в Божиите ръце за своя крал и родина“]. „Karolinen“ е названието за този войник от шведската армия, а песента го показва в стегнат строй, който напредва право през куршумите, докато види врага съвсем отблизо. Няма много място за колебание: страхът е забравен, редицата върви, а братството и общите морални и религиозни правила държат хората заедно.
Най-силният контраст е между бойното поле и молитвата „Fader Vår“ [„Отче наш“]. След заповедите за настъпление идват думите „Ske din vilja“ [„Да бъде Твоята воля“] и молбата „Ge oss bröd ock idag“ [„Дай ни днес насъщния хляб“]. Така песента не представя битката само като военен марш, а като изпитание, в което каролинецът поверява живота си на Бога. Повтарянето на молитвата звучи почти като ритъм на маршируваща армия: хората гледат издигнатото знаме, виждат врага и се молят, преди да дадат живота си за краля и родината.