Strandkorb е типичен немски плажен кош със сенник, в който се седи или лежи на морския бряг. Думата е необичайна и запомняща се, защото съчетава Strand („плаж“) и Korb („кош“).
В песента той напомня за романтичен спомен край Балтийско море: „Ein Strandkorb an der Ostsee“ („плажен кош край Балтийско море“).
В „Nicht So Schnell“ („Не толкова бързо“) Макс Гизингер разказва за човек, който е останал на едно място, докато чака някой да се върне. Той вече е изгубил усещането за време, дните му стават по-къси, а пред другите се преструва, че всичко е поносимо: „Ich sag es ist erträglich“ („Казвам, че е поносимо“). В същото време продължава да чака „für den Fall der Fälle“ („за всеки случай“), ако другият промени решението си. Това е малко нелепо и много човешко: той дори казва, че не иска любимият човек да се променя, макар че именно отсъствието му бавно замразява живота му.
Най-силният образ е сърцето, оставено върху лед. То още „tanzt, es lebt noch, es lacht“ („танцува, още е живо, смее се“), но „nur nicht so schnell“ („само че не толкова бързо“). Сърцето не е напълно спряло, просто губи скорост и топлина. Споменът за пролет край Балтийско море, плажен стол и любим човек в прегръдките му поддържа надеждата, че ако за малко го няма, другият може да се появи. Затова песента звучи едновременно нежно и малко инатливо: той знае, че губи времето си, но още не е готов да стане и да си тръгне.