Schijn означава „привидност“ или „външна фасада“, тоест образът, който показваш пред другите, без да разкриваш истинските си чувства. В песента изразът „doorgaan met de schijn“ описва как тя продължава да се преструва, че всичко е наред, въпреки че вътрешно се чувства самотна и нещастна.
В „Ze Huilt Maar Ze Lacht“ („Тя плаче, но се смее“) Maan разказва за момиче, което седи само във влака, свива се в якето си и гледа през прозореца, докато се пита какво би било „да бъдеш себе си“. Усмивката ѝ прикрива болка: „Ze huilt maar ze lacht“ („Тя плаче, но се смее“). В града тя вижда отражението си в стъклото, разпознава се, но не иска да бъде тази версия на себе си. Това е силен образ за човек, който играе ролята на „по-доброто си аз“, вместо да покаже истинското си лице.
Песента е и за натиска да изглеждаш добре, дори когато не си добре. Тя повтаря, че „nooit gaat het slecht, altijd okay“ („никога не е зле, винаги е окей“), а изразът „ze lult met ze mee“ („приказва в същия тон като тях“) звучи леко присмехулно: тя повтаря общите фрази, за да не изпъква. После идва решението „ze laat het los“ („тя го пуска“, тоест спира да се вкопчва в тази преструвка). Най-личният момент е финалът, когато „тя“ става „аз“: „Ik zit hier alleen in de trein“ („Седя сама тук във влака“). Въпросът вече не е само за някого отстрани, а за самата певица или за всеки, който се усмихва, докато отвътре му е трудно.