Artificiel означава „изкуствен“ или „неестествен“. Това е интересна дума, защото често се използва в ежедневието, но в контекста на тази песен придобива по-дълбок смисъл.
В „J't'emmène Au Vent“ групата Louise Attaque противопоставя „artificiel“ на „éternel“ (вечен), за да подчертае истинската и неподправена природа на любовта, за която пеят. Това е начин да се каже, че тяхната любов не е фалшива или повърхностна, а е дълбока и истинска.
„J’t’emmène au vent“ означава „Водя те с вятъра“, а образът веднага е необичаен и свободен: говорещият кани някого да се издигне „au dessus des gens“ [над хората]. Той иска двамата да се откъснат от тълпата, но същевременно настоява другият да помни: „Notre amour est éternel et pas artificiel“ [Любовта ни е вечна и не е изкуствена]. Тук „j’t’emmène“ е разговорно съкращение на „je t’emmène“ [водя те], което прави поканата по-непринудена, сякаш е казана набързо, с усмивка.
След романтичния полет идват съвсем земни молби. „Que tu te ramènes devant“ [да се появиш, да дойдеш при мен] и „Que tu sois là de temps en temps“ [да бъдеш тук от време на време] показват, че близостта не бива да остава само обещание. Говорещият иска другият да му се обажда по-често и „que tu prennes parfois le devant“ [понякога да поемаш инициативата]. Най-хубавото е това съчетание от големи думи за вечна любов и доста практично напомняне: обади се, ела, направи първата крачка. Повтарянето на тези молби звучи едновременно настойчиво и почти закачливо.