Заповедная Песня (Zapovednaya Pesnya) Lyrics in Bulgarian by Борис Гребенщиков (Boris Grebenshchikov)

Лицедей означава „актьор“ или „комедиант“, но носи по-архаично и театрално усещане, отколкото съвременната дума „актьор“. Това е дума, която не се среща често в ежедневието или в повечето песни.

В контекста на песента, лирическият герой заявява, че никой няма да го нарече „лицедей“, дори когато се държи необичайно – бяга с дуда и събира коне в леглото си. Това подчертава желанието му за свобода и автентичност, без да бъде съден или смятан за преструващ се.

Тази песен на Борис Гребенщиков си представя свят, в който разумът нарочно отстъпва място на чудатостта. Лирическият герой моли природата за „чаша мляко от загадъчните звезди“ и заявява, че ще „пусне на пазара умствения си растеж“, тоест ще се откаже от прекаленото умуване. После си представя огромно легло в селото, пълно с коне, и себе си като „старец със сива брада“, който тича с кавал. Образът е смешен, приказен и нарочно прекалено смел: той иска да живее толкова свободно, че никой да не го обвинява, че играе роля или се преструва.

Най-неочакваният момент идва, когато смъртта ляга до него да спи в тишината. Тя казва „още“, отново и отново, а за героя това е радостно „ура!“, не повод за паника. Накрая той моли ангелите да не го винят и да не му „въртят опашката“, което звучи като шеговито порицание. Причината за всичко е проста и голяма: „Някой все трябва да постигне красотата в дълбочина, от Москва до загадъчните звезди.“ Песента оставя тази странна задача между земното и космическото, между селските коне и звездите, като покана да приемем въображението, дори когато изглежда напълно нелепо.