Подвенечная означава „булчинска“ или „свързана с венчавката“. Това е красива и малко по-рядко срещана дума, която веднага привлича вниманието.
В контекста на песента, „Мария Подвенечная птица“ създава поетичен и загадъчен образ. Тя може да символизира невинност, надежда или дори жертва, свързана с някакво важно събитие или преход, което прави думата още по-интригуваща.
В тази песен Борис Гребенщиков събира хора, които са пели толкова много, че думите им вече звучат като мълчание: „Сколько мы ни пели все равно, что молчали“ [Колкото и да пеехме, все едно мълчахме]. Затова „святата вода“ е станала мъртва, а „колелата на печалта“ са минали през тях. И все пак те вървят към странния Празник на урожая във Двореца на труда. Заглавието сблъсква селски празник на реколтата с място, свързано с труд и обществен живот. Вместо спокойна веселба получаваме бягство от „зоната“, опит да изтръгнеш жиците от себе си и готовност да дадеш всичко за билет. Роза от колхоза, тоест от колективното земеделско стопанство, и Мария, наречена „подвенечная птица“ [птица в сватбена премяна], звучат като необикновени спътници в тази нелепа процесия.
Най-силното тук е как всеки образ отказва да стои на мястото си. Машината е непоправима, път няма и никога не е имало, а в полето се прокрадва фавн от античната митология. В същото време звезда, „откъснала се от небето“, чука на вратата. После идват черни сажди в червени котли, влакове, разкъсани сред антични руини, и платна от Ермитажа под краката на минувачите. Диригентът е напълно глух, но празникът продължава. Финалът не обещава пристигане: „Беззвездной ночью я буду ждать на причале“ [В беззвездна нощ ще чакам на пристана], последвано от „Мы в самом начале“ [Ние сме в самото начало]. Така песента оставя героите между проваления път и неизвестното очакване, с билет за място, което може да е празник, сцена или просто абсурдна надежда.