Trenchtown е квартал в Кингстън, Ямайка, известен като родното място на реге музиката и мястото, където е израснал Боб Марли.
В песента, когато Марли пее за "government yard in Trenchtown", той препраща към конкретно място от детството си, където са се събирали с приятели. Това е повече от просто име на място; то е символ на неговите корени, общността и борбите, които са оформили него и музиката му.
Знаеш ли, че заглавието всъщност не означава „Няма жена, няма плач“? В ямайския креолски изразът „No, woman, no cry“ означава просто „Не, жено, не плачи“. Боб Марли пее на любима жена от гетото Тренчтаун в Кингстън, за да я успокои в труден момент. Той си спомня как са седели в правителствения двор („In the government yard in Trenchtown“) и са гледали как лицемерите се месят сред добрите хора. Животът там е беден, но пълен с общност: приятелят му Джорджи пали лагерен огън с дърва („Georgie would make the fire light / Logwood burnin' through the nights“) и заедно варят обикновена царевична каша („cornmeal porridge“), която да споделят.
Марли знае, че бъдещето изисква движение напред, дори когато единственият транспорт са собствените му крака: „My feet is my only carriage / So I've got to push on through“ („Краката ми са единственото ми превозно средство, така че трябва да продължа напред“). Той си тръгва, но оставя уверението, че всичко ще бъде наред. Песента не бяга от загубата на добри приятели по пътя („Good friends we've had, good friends we've lost“), но избира да избърше сълзите, вместо да потъне в тях.