Leloai не е обикновена дума, а по-скоро звукоподражание или вокализация, която е дълбоко вкоренена в пуерториканската култура, особено в традиционната музика като jíbaro.
В контекста на песента, Bad Bunny използва leloai като призив да не забравяме корените си и културната си идентичност. Той предупреждава да не се случва с Пуерто Рико това, което се е случило с Хавай – загуба на идентичност и култура поради външни влияния. Това е емоционален и културно значим елемент, който придава дълбочина на посланието.
Тази песен е като сън, който Бед Бъни е сънувал за родината си, Пуерто Рико. Той описва острова като красива жена, която се усмихва, докато сдържа сълзите си: "En los ojos una sonrisa / Aguantándose llorar" (Усмивка в очите / сдържаща плача). Красотата на природата, като пяната на вълните, която прилича на шампанско, е като "alcohol pa' las heridas" (алкохол за раните) – временно облекчение за болката, защото "hay mucho que sanar" (има много за лекуване).
Песента бързо разкрива причината за тази болка. Бед Бъни пее за корупцията, която принуждава хората да напуснат домовете си и да емигрират: "No quería irse pa' Orlando / Pero el corrupto lo echó" (Не искаше да ходи в Орландо / но корумпираният го изгони). Той говори за заграбването на земя, реки и плажове, което изселва местните. Припевът е директен призив към пуерториканците да не се отказват от своята идентичност: "No, no sueltes la bandera" (Не, не пускай знамето). Основното предупреждение е да не се позволи на Пуерто Рико да последва съдбата на Хаваите, които губят своята независимост и култура: "Que no quiero que hagan contigo / Lo que le pasó a Hawái" (Не искам да ти причинят / това, което се случи на Хаваите).