Microscopici означава „микроскопични“ или „много малки“. Това е интересна дума, която не се среща често в поп песни.
В контекста на песента, тя описва как хората се чувстват малки и незначителни сред светлините на големия град Банкок: „E tra le luci diventiamo quasi microscopici“ (И сред светлините ставаме почти микроскопични). Това създава ярък образ на контраста между човека и огромния градски пейзаж.
„Roma - Bangkok“ е песен за внезапното желание да оставиш всичко и да тръгнеш след човек, когото търсиш. Още в началото разказвачът кани някого да се облече набързо и да празнува: „Vestiti in fretta perché ho voglia di far festa“ [„Облечи се бързо, защото ми се иска да празнувам“]. Гримът не е важен, защото „la bellezza è in testa“ [„красотата е в главата“], тоест в начина, по който мислиш и се чувстваш. След дъждовното небе идва слънце, а с него и танцът. Животът не трябва да чака идеалния момент.
Припевът превръща любовното търсене в луд маршрут по света: от Милано до Хонконг, през Лондон, „da Roma fino a Bangkok“ [„от Рим до Банкок“]. Това са истински градове, но тук звучат като точки върху огромна карта на бягството. Идеята е проста и малко прекалена по най-хубавия начин: „Ti seguirei fino in capo al mondo“ [„Ще те последвам до края на света“]. Във втората част Банкок е място, където огромният град се среща с тропиците, прозорците на колата са свалени, музиката е усилена, а прибирането се отлага до изгрев. Песента не разказва подробно какво ще стане после. Тя остава в онзи миг, когато разстоянието между двама души е голямо, но единият решава: „Giuro questa volta ti vengo a prendere“ [„Кълна се, този път ще дойда да те взема“].