Lohduttomin е суперлативната форма на прилагателното lohduton, което означава „безутешен“ или „неутешителен“. Добавянето на наставката -min го превръща в „най-утешителното“.
В контекста на песента, „Tämä on sääntö lohduttomin“ (Това е най-утешителното правило) се отнася до правилото, че не трябва да се нуждаят един от друг до такава степен, че да не могат да живеят без другия. Това е силна и емоционална дума, която подчертава трагичния характер на забранената любов, описана в песента.
В „Säännöt Rakkaudelle“ („Правила за любовта“) Анна Пуу описва любов като опасна игра с внимателно написани граници. Двама души се желаят, но си забраняват да лъжат любимите си у дома: „Me emme saa haluta toisiamme“ [Не бива да се желаем]. Следват още правила: да не си казват „Ами ако съблечем всичко?“ и да не се гледат така, че истината да излезе наяве. Образът е едновременно романтичен и малко ироничен: сякаш двама души се опитват да сложат пътни знаци около нещо, което трудно се спира.
Припевът повтаря идеята: „Meidän täytyy keksiä säännöt rakkaudelle“ [Трябва да измислим правила за любовта], да обичат в тези граници, да намаляват на кръстовищата и „да се прибират навреме“. Но правилата стават все по-болезнени. Те не бива да се нуждаят един от друг до такава степен, че да потънат, нито да стигнат до живот без другия. Накрая идва най-трудният въпрос: „Emme saa hylätä toisiamme, entä jos sittenkin rakastumme?“ [Не бива да се изоставяме, ами ако все пак се влюбим?] Песента оставя любовта между забраната и избора: да се върнеш вкъщи навреме или да признаеш, че някои чувства не спазват правила.